В Европа около 25% до 30% от смъртните случаи, асоциирани с тютюнопушенето, са следствие от сърдечно-съдов инцидент.
Известно е, че лигавицата на дихателните пътища е първата, която се „среща“ с цигарения дим и страда от него. Съвременното общество е информирано и чувствително на тема рак на белия дроб и връзката му с тютюнопушенето, но сме по-малко запознати с пораженията, които то нанася на сърцето и кръвоносните съдове.
Каква е връзката между цигарите и високото кръвно?
Тютюнопушенето има както краткосрочни, така и дългосрочни ефекти върху здравето. То предизвиква покачване на кръвното налягане, което „изморява“ сърцето и наранява стените на артериалните съдове. За хората, които вече страдат от артериална хипертония, то представлява утежняващ фактор, влошаващ хода на болестта.
Не е нужно да се пуши по много или от дълго време, за да започне сърцето да страда от вредния навик. Допълнително, кардио-васкуларните рискове настъпват много по-бързо у младите хора. Установено е,че 80% от хората, поразени от инфаркт на миокарда преди 45 годишна възраст, са били пушачи, и то често това е бил единственият им установен рисков фактор за настъпването на подбен инцидент.
За хората, приемащи антихипертензивни медикаменти, е добре да се знаят, че цигарите намаляват техния ефект. И още нещо – известно е, че пушенето води до отслабване на усета за вкус и обоняние. Това става причина за пушачите понякога да се стремят към храна с по-високо съдържание на сол и наситени мазнини, успявайки така да задоволят нуждите си от „вкусна храна“. Редовната консумация на такива храни е един независим рисков фактор за хипертонията и атеросклерозата.
За цигарите и сърцето
Като краткосрочен ефект, всяка една цигара предизвиква покачване на артериалното налягане за период от 20 до 40 минути, както и увеличаване на сърдечната честота до около 40%. Това провокира стеснение на артериите дори до кратковременен спазъм. Последното би могло да доведе до остър съдов инцидент поради влошен или спрян приток на кръв към засегнатия орган – особено на сърцето (инфракт на миокарда) или на мозъка (инсулт).
Ако пушачът консумира по около 1 кутия цигари на ден, то на практика той има възможност да възстанови нормално артериално налягне единствено по време на нощния си сън.
В дългосрочен план тютюнопушенето води до увреждане стените на артериите, което има няколко последици. Поддържането на постоянно възпаление на ендотела (вътрешния слой на съдовете) допринася за по-лесното тромбообразуване. Освен това, самият увреден ендотел не е способен да „противодейства“ на прекаленото съсирване на кръвта. Увреждането на съдовете също допринася за артериалния спазъм. Установено е, че тютнопушенето е свързано с понижаване нивата на добрия холестерол – HDL – което е допълнителен рисков фактор за тромбоза и атеросклероза.
Тютюнопушене, спорт и инфаркт
Известно е, че тютюнът предизвиква силна зависимост и дори хората, загрижени за здравето си, често не преустановяват този навик. Успоредно с това обаче, те се опитват да поддържат здравословен стил на живот и се хранят полезно и спортуват.
Пушенето на цигари преди или след спортуване обаче е опасно и допълнително увеличава риска от съдов инцидент. Тютюнът намалява дихателния и сърдечносъдов капацитет при физически усилия – т.е. когато органите и мускулите се нуждаят от повече кислород при усилие, дихателната система и сърцето не са в състояние да го осигурят.
Нещо повече, цигареният дим освен канцерогенни вещества съдържа и въглероден монооксид, чийто афинитет за съврзване с хемоглобина е по-висок, от този на кислорода, и го измества.
„От толкова много години пуша, какъв е смисълът сега да спра?“
Ясно е, че отказването е мъчна работа и особено дългогодишните пушачи, които разбират, че вече доста са се „тровили“ се чудят ще има ли смисъл да се тормозят да спират цигарите на един късен етап.
Отговорът е да, има смисъл. До 40 минути след последната цигара кръвното налягане и сърдечната честота се нормализират (стига да не е налице артериална хипертония). До края на едно денонощие всичкият въглероден монооксид вече е отстранен от организма, а слд 48 часа се възстановяват вкуса и обонянието.
Тези неща може да се сторят безразлични на пушача, нападнат от никотинов глад. Той ще уести наистина разликата след 2 седмици до 3 месеца, когато дишането се нормализира и кашлицата отшумява, а след 5 години рискът за него от инфракт на миокарда се изравнява с този за непушачите.
