Какво се случва в белия дроб?
Цигареният дим оказва същите патологични въздействия върху белодробната тъкан, както при активните пушачи, но с по-слаб ефект. Това включва: повишена мукусна секреция, нарушения в движенията на ресничестия епител, натрупване на левкоцити в респираторната тъкан, увеличаване предразположението към развитие на алергични заболявания, увеличено количество имуноглобулин Е и увеличаване броя на еозинофилите. Това довежда до развитие на структурни промени в белодробната тъкан.
Според проучване, проведено сред новородени, чиито майки са пушили по време на бременността и след раждането, експозицията на цигарен дим довежда до намаляване на еластичните свойства на белия дроб. Това в бъдеще се асоциира с повишена заболеваемост от белодробен емфизем.
В САЩ годишно се установяват между 8000 и 26000 нови случаи на бронхиална астма у деца, чиито майки пушат по повече от 10 цигари дневно. Счита се, че пасивното тютюнопушене е отговорно за около 10% от случаите на бронхиална астма. В световен мащаб нараства успотребата на тютюневи изделия. Счита се, че повече от 3 милиона души годишно умират в резултат от заболявания, пряко свързани с тютюнопушенето. Рискът за детето е по-голям, ако майката пуши, отколкото ако бащата е пушач. Обяснението е в по-близкия контакт, който майката има с детето в ежедневието.
Ако детето често боледува от респираторни инфекции, като бронхиолити, пневмонии, инфекции на горните дихателни пътища, синузит, остър отит или е с диагностицирана астма, лекуващият лекар следва да попита дали то не е изложено на цигарен дим. Важно е да се уточни дали някой в обкръжението на детето пуши, включително и в училище и детската градина.
Как се установява дали заболяването е свързано с експозицията на цигарен дим?
От значение е главно подробно снетата анамнеза, която доказва, че детето е системно изложено на пасивно тютюнопушене. За целта се препоръчва да се състави анкета, която родителите да попълнят, отговаряйки на въпроси, насочващи към евентуална експозиция.
Съществуват и някои лабораторни тестове, като измерване нивото на котинин в урината. Резултатите обаче са несигурни и варират в широки граници. Обичайно нивото му при непушачи е под 1%. Ограниченията на теста произлизат от факта, че никотинът попада в организма и в състава на някои храни – яйца, чай, домати, патладжани и други. Възможно е измерването на котинина в косата, което се счита, че е по-точен и сигурен показател.
Какво трябва да се предприеме?
Най-ефективната, но и драстична мярка е спиране на тютюнопушенето при хората, които се грижат за детето. Тъй като това невинаги е осъществимо, се препоръчва като за начало да се избягва пушенето в апартамента и в колата. Тази проста стъпка може да редуцира периодите на обостряне на астмата и да доведе до облекчаване на контролиращото лечение.
Важно е да се насочи вниманието на родителите, че е необходимо да избягват пушенето в апартамента не само когато детето е там, но и през останалото време. Не е напълно проучено влиянието на остатъчната миризма в апартамента и по дрехите на родителите върху здравето на детето. Счита се обаче, че проветряването и филтрирането на въздуха е неефективно за предотвратяване ефектите от експозицията.
