Пасивно тютюнопушене в детска възраст - какви са рисковете?

Експозицията на цигарен дим или пасивното тютюнопушене все повече се счита като основен рисков фактор за развитие на респираторни заболявания, както при децата, така и при възрастните. То се асоциира с повишена заболеваемост от инфекции на долните дихателни пътища – бронхит, пневмония; остър среден отит; инфекции на горните дихателни пътища; нарушена дихателна функция, развитие на бронхиална астма и други.

 

Какво се случва в белия дроб?

 

Цигареният дим оказва същите патологични въздействия върху белодробната тъкан, както при активните пушачи, но с по-слаб ефект. Това включва: повишена мукусна секреция, нарушения в движенията на ресничестия епител, натрупване на левкоцити в респираторната тъкан, увеличаване предразположението към развитие на алергични заболявания, увеличено количество имуноглобулин Е и увеличаване броя на еозинофилите. Това довежда до развитие на структурни промени в белодробната тъкан.

Според проучване, проведено сред новородени, чиито майки са пушили по време на бременността и след раждането, експозицията на цигарен дим довежда до намаляване на еластичните свойства на белия дроб. Това в бъдеще се асоциира с повишена заболеваемост от белодробен емфизем.

В САЩ годишно се установяват между 8000 и 26000 нови случаи на бронхиална астма у деца, чиито майки пушат по повече от 10 цигари дневно. Счита се, че пасивното тютюнопушене е отговорно за около 10% от случаите на бронхиална астма. В световен мащаб нараства успотребата на тютюневи изделия. Счита се, че повече от 3 милиона души годишно умират в резултат от заболявания, пряко свързани с тютюнопушенето. Рискът за детето е по-голям, ако майката пуши, отколкото ако бащата е пушач. Обяснението е в по-близкия контакт, който майката има с детето в ежедневието.

Ако детето често боледува от респираторни инфекции, като бронхиолити, пневмонии, инфекции на горните дихателни пътища, синузит, остър отит или е с диагностицирана астма, лекуващият лекар следва да попита дали то не е изложено на цигарен дим. Важно е да се уточни дали някой в обкръжението на детето пуши, включително и в училище и детската градина.

Как се установява дали заболяването е свързано с експозицията на цигарен дим?

От значение е главно подробно снетата анамнеза, която доказва, че детето е системно изложено на пасивно тютюнопушене. За целта се препоръчва да се състави анкета, която родителите да попълнят, отговаряйки на въпроси, насочващи към евентуална експозиция.

Съществуват и някои лабораторни тестове, като измерване нивото на котинин в урината. Резултатите обаче са несигурни и варират в широки граници. Обичайно нивото му при непушачи е под 1%. Ограниченията на теста произлизат от факта, че никотинът попада в организма и в състава на някои храни – яйца, чай, домати, патладжани и други. Възможно е измерването на котинина в косата, което се счита, че е по-точен и сигурен показател.

Какво трябва да се предприеме?

Най-ефективната, но и драстична мярка е спиране на тютюнопушенето при хората, които се грижат за детето. Тъй като това невинаги е осъществимо, се препоръчва като за начало да се избягва пушенето в апартамента и в колата. Тази проста стъпка може да редуцира периодите на обостряне на астмата и да доведе до облекчаване на контролиращото лечение.

Важно е да се насочи вниманието на родителите, че е необходимо да избягват пушенето в апартамента не само когато детето е там, но и през останалото време. Не е напълно проучено влиянието на остатъчната миризма в апартамента и по дрехите на родителите върху здравето на детето. Счита се обаче, че проветряването и филтрирането на въздуха е неефективно за предотвратяване ефектите от експозицията.