Действие на никотина
Неотдавнашни изследвания показват, че никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и e фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът е и най-ключовият пристрастяващ елемент в процеса на тютюнопушенето. Друго изследване показва, че пушачите по-лесно задържат вниманието си и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушачите.
При пушене голяма част от никотина се пиролизира но дори присъствие на малки количества в организма може да предизвика соматични и психотропни ефекти, в това число и никотинна зависимост (никотинизъм). Тази зависимост е по-силна от зависимостта от кофеинa или марихуаната, но по-малка от тази на алкохола, също и от кокаина, хероина и др. Приемането на никотин може да доведе до по-бързо опиянение при употреба на алкохол или по-добро усвояване на кофеин или други ободряващи вещества. Според канадския професор Дженифър О'Лофлин повечето редовни пушачи развиват никотинова зависимост 5 месеца след започването.
Последици при продължителна употреба:
Формирането на зависимост към цигарите е много улеснено. Дори хора, които пушат отвреме-навреме, развиват зависимост и стават редовни пушачи. При тях настъпват трайни биохимични промени (т.е. има и физическа зависимост) и при липса на веществото се проявяват признаци на абстиненция - забавен пулс, проблеми със съня и апетита, безпокойство, раздразнителност или депресивност, невъзможност за съсредоточаване, намалена работоспособност и др.
Освен, че предизвиква рак на белия дроб, устата и гърлото, катранът прави хроничните пушачи много по-склонни да развият бронхити и емфизем. Ферментиралият тютюн, който се пуши с лула или във вид на пури, предизвиква по-често рак на устата и гърлото. При пушачите е вероятно развиването на проблеми с кръвоносните съдове и на язва, сърдечно заболяване или мозъчен инсулт.
Рискът за здравето при пушачите се увеличава с увеличаване на броят на изпушените цигари през деня, с годините, с по-ранната възраст на употреба и с по дълбокото вдишване на дима.
Пушенето от бъдещите майки, особено по време на бременността, може да се отрази на плода. По-вероятно е детето да се роди с намалено тегло, да има други усложнения, да е по-податливо на заболявания.
При пушене се влошава кръвоснабдяването от свиване на кръвоносните съдове и това води до жълтеникав тен на лицето и засилено стареене на кожата;
Пушенето става причина за пожълтяване и на пръстите на ръцете, за постоянно лош дъх и неприятна миризма на косата и дрехите.
Лечение
Лекарите предлагат различни специализирани лечения на зависимостта от никотин, но задължително е силно желание за лечение, воля и търпение на пациента.
Въздействие върху вътрешните органи
Пушенето води до изразено изменение на вътрешните органи. Най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането и др. Редовните пушачи боледуват от рак на белите дробове много по-често, отколкото непушачите. За основен причинител се приемат канцерогенните съставки на тютюневите смоли (катрани. Никотинът не е канцерогенна съставка. Пушенето увеличава вероятността за поява на рак на храносмилателните органи и на устната кухина. Рискът от инфаркт е по-висок от този на непушачите.
Смята се, че пушенето увеличава значително риска от Алцхаймер и деменция
Външни отрицателни последствия
Външни негативни последствия могат да бъдат: пожълтели зъби и мустаци, неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане, суха кожа на лицето, пожълтяване на пръстите и дланите, безсъние и др.
Пасивно пушене
Вдишването на тютюнев дим от хора, които не практикуват тютюнопушене, се нарича пасивно тютюнопушене. Пасивните пушачи са изложени на същите здравни рискове, като активните пушачи.
