Адикция или пристрастяване е общ термин за редица неврологични отклонения, които засягат мозъчната система за възнаграждение. При здрав организъм тази система отговаря за силата на редица поведенчески, емоционални и двигателни функции, важни за оцеляването, като хранене, пиене, сексуални и социални контакти и др.

 

Системата за възнаграждение подтиква организма да търси храна, когато изпитва глад – инстинктивно разбира, че след като задоволи глада си, ще настъпи чувство на облекчение и задоволство. Това прави самия акт на хранене приятен за тялото и то ще иска повторение на това действие всеки път, когато усети глад.

 

Наркотичните вещества превземат тази система, обърквайки я, като сливат естествените нужди на тялото с нуждата от приетия наркотик. Какъв е механизмът на тази промяна?

 

Мозъкът се състои от милиони нервни клетки, наречи неврони. Те комуникират по между си посредством химични съединения – невротрансмитери. Когато един неврон е стимулиран достатъчно силно, се генерира електрически импулс, преминаващ по дължината на аксона към края на нерва. Така се стимулира отделянето на невротрансмитер, който преминава пространството до най-близкостоящия неврон и се свързва с негов рецептор, генерирайки определен сигнал в него. Така информация от един неврон се предава на други неврони.

 

Системата за възнаграждение има множество пътища в мозъка, но основните от тях използват невротрансмитера допамин, познат като една от молекулите на щастието. Участието на организма в носещи наслада и удоволствие дейности стимулира невроните произвеждащи допамин.

 

Допаминовите молекули възбуждат нервните клетки по специфичен начин, карайки тялото да се отпуска, да бъде заливано от приятни чувства, а при хората – носят чувство на щастие и веселост. След известно време, допаминовите молекули се премахват от повърхността на невроните и се връщат в нервната клетка, която първоначално ги освобождава. Това става с помощта на специална молекула за транспорт на допамина, след което организмът бавно се връща в нормално състояние.

 

 

Това е основата на системата за възнаграждение. Някои вещества обаче рязко повишават нивата на допамин в тази система. 

 

Наркотичните вещества като алкохол, хероин и никотин индиректно възбуждат допамин-произвеждащите неврони. Кокаинът се свързва с допаминовите транспортни молекули и блокира обратното връщане на допамина. Метаамфетамините действат по сходен начин, с едно допълнение – те навлизат вътре в самия неврон и водят до освобождаване на допамин дори без неврона да е получил сигнал за това.

 

Различните наркотични вещества влияят по различни начини, но имат нещо общо: водят до преразход, свръхотделяне и изтощаване на запасите от допамин. Това води до продължителна и силна еуфория, чувство на тотално щастие. Всяко последващо приемане на наркотика води до рязко понижаване на чувствителността на системата за възнаграждение. С времето, тя спира да отговаря на ежедневни импулси като глада, жаждата и др.

 

Така наркотикът се превръща в единственото нещо, което носи наслада на мозъка и тялото, но с времето то изисква все повече и повече. Това може да доведе до промени в поведението на човека, измяна на ценностната му система и отчуждаване. Същата е и причината за предозиране.