Броят им продължава да расте, а заедно с това нараства и опасността от съзнателното или несъзнателно привикване към тяхната употреба. Възникването на психическа, а в последствие и на физическа зависимост на организма от определени наркотици е свързано главно с техния еуфоричен ефект. Някои от тях се използват и в съвременната медицина за пълна или частична наркоза при операции, за притъпяване или премахване на болките при тежки заболявания, при лекуване на някои неврози, като безсъние и други. Съвременните постижения на биохимията позволяват да се извличат от съответни растения или да се синтезират в лабораторни промишлени условия нови наркотични вещества, да се определя все по-точно техният състав и строеж, както и действието им върху организма. Все по-рядко се използват самите растения, съдържащи наркотични вещества. От тях обикновено се добиват препарати, които представляват смеси от различни наркотици Наркотичните вещества имат твърде различен строеж и състав. Повечето от тях са органични съединения от растителен или синтетичен произход, но са познати и неорганични вещества с наркотично действие, като някои от инертните газове, брома и диазотния оксид, наричан още райски газ. Силата и характерът на наркотичното действие на органичните вещества са свързани с техния състав и строеж. От въглеводородите само циклопропанът представлява интерес за медицинската практика, тъй като има по-силно наркотично действие от райския газ и като него бързо се отделя от организма, без да се променя. Алкините и алкените имат по-силно наркотично действие от алканите, но са по-токсични от тях, поради повишената си химическа активност. При арените се забелязва същото нарастване на наркотичното действие от бензена към въглеводородите със странична верига и кондензирани бензенови ядра. Някои от последните проявяват и канцерогенно действие особено при бензпирена. При включването на заместители във въглеводородната верига отслабва токсичното, а се засилва наркотичното действие, което зависи от вида, броя и начина на свързване на съответните заместители, както и от особеностите на въглеводородния остатък.Наркотичното действие на мастните въглеводороди се увеличава не само под влияние на халогенните заместители и хидроксилните групи в молекулата. Много от техните сулфопроизводни притежават сънотворно действие, което е толкова по-силно изразено, колкото по-голям е броят на етиленовите остатъци, непосредсвено свързани със сулфогрупите. Общото увеличение на алкиловите остатъци в синтезираните алкилсулфони води до засилване на тяхната токсичност, поради което само сулфоналът се използва като сънотворно средство, а не трионалът и тетраоналът или метасулфонатът, които въобще нямат сънотворно действие. Като сънотворни средства се използват и някои аминопроизводни на въглеродната и барбитуровата киселина - уретан, бромурал, веронал, луминал и други. Естерите на парааминобензоената киселина - анестезин, новокаин и други синтетични препарати са добри местно обезболяващи и упойващи средства, които нямат еуфоричен ефект и успешно заместват кокаина, без да водят до привикване, до кокаиномания.Друг алкалоид с печална слава е кокаинът, добиван от диворастящ храст в Южна Америка и отглеждан на някои острови в Индийския океан. Подобно на морфина и той е силно отровен, но в миналото е използван като анестезиращо средство при извършване на лечебни процедури в носоглътката, очите и други. Наред с подтискащото си действие върху периферните нервни окончания, кокаинът възбужда централната нервна система и предизвиква характерни слухови и звукови халюцинации. Именно този еуфоричен ефект е причина за пристрастяване и възникване на кокаинизма, който води до тежки последици за организма. Подобно халюциногенно действие имат и други вещества, съдържащи се в индийския коноп, от който хуните са правили напитка за прилив на смелост по време на военни действия. Сега по-голяма известност сред наркоманите има смолата, получавана от това растение, наричана хашиш или марихуана. Кафените, какаовите и други растителни култури в Южна Америка и Азия, са източници за алкалоиди-наркотици с възбуждащо действие - кофеин, теобромин, теофилин и други. Те се съдържат и в ободряващите напитки, приготвяни от плодовете или листата на тези растения, използването на които се е превърнало в национална традиция в много страни. Тази традиция заплашва да се превърне в кофеиномания за хора, които злоупотребяват с пиенето на кафе като средство за преодоляване на физиологичната потребност от сън и почивка. Появяват се спазми в сърдечния мускул, аритмия, безсъние и други оплаквания. В медицината кофеинът намира ограничено приложение когато е необходимо бързо да се възбуди дейността на главния мозък и сърцето, например при остри отравяния с морфин, алкохол и други.Друг, считан също за невинен наркотик, е никотинът, съдържащ се заедно с още 11 алкалоида в тютюневите листа. За разлика от някои алкалоиди-наркотици, които, макар и отровни се използват в медицината, никотинът няма никакви лечебни свойства. Той има силно токсично и по-слабо изразено наркотично действие, но все достатъчно за възникване на пристрастяване. Широко разпространената никотиномания прави никотина най-използвания наркотик и най-масовата битова отрова в света. Освен никотин в тютюневия дим се съдържат повече от 380 вредни за човешкия организъм вещества, разделени в няколко групи: отрови, канцерогенни, дразнещи и радиоактивни. Сред тях са въглеродни и азотни оксиди, циановодород, сероводород, феноли, алдехиди, кетони, амини, арсенови, кадмиеви и други органични и неорганични съединения, като също и радиоактивни изотопи - полоний, олово и бисмут-210. Всички тези вредни вещества се вдишват не само от пушача, а и от околните, които също са подложени на действието на тютюневия дим.