Зависимостите: какво ги причинява?

Хората, които не са приемали наркотици или имат ограничен опит с тях, често се затрудняват да разберат как някой може да развие зависимост към психоактивно вещество. Защо би жертвал здравето, парите и отношенията със своите близки за момент на екстаз или опиянение? Истината е, че хората със зависимост трайно се затрудняват да преодолеят набор от био-психо-социални фактори, блокиращи живота им. Въпреки трудността да се поставим в обувките на човек със зависимост, животът без наркотични вещества не винаги е толкова лесно постижим, колкото изглежда.

 

Какво представляват зависимостите?

Зависимостта е състояние, при което приемът на определено вещество (например алкохол, кокаин, никотин) или се заниманието с дадена дейност (например хазарт, секс, пазаруване), се превръща в натрапчив процес, който пречи на ежедневните отговорности като работа, взаимоотношения или здраве.

Физическата зависимост е състояние, при което тялото се адаптира към наличието на даденото вещество. Необходими са все по-големи дози от него за постигане на същия ефект. Друга проява на физическо пристрастяване е феноменът на свръхреакция от мозъка към наркотиците. Един зависим към алкохол човек, който влиза в бар, ще почувства допълнителна вътрешна подбуда да си поръча напитка. Психичната зависимост от своя страна е свързана с индивидуалната, субективна нужда употребата да продължи, въпреки очевидните вредни последствия от нея.

Лечението на зависимостите изисква разбиране какво ги причинява. Важно е да знаем, че причината не е просто “търсене на удоволствие”, “мързел” или “слабост на характера”. Експертите се обединяват около идеята, че зависимостта е хронично и инвалидизиращо психиатрично разстройство. Кои обаче са неговите корени?

Психологически фактори

Фактът, че повечето наркозависими са склонни да сменят използваните вещества, и дори да прибягват до множество наркотици с изцяло различни фармакологични ефекти (например хероин и амфетамини), показва, че фармакологията на психоактивните вещества не е основният фактор в разгръщането на зависимостите или повторното връщане към наркотиците. За това съдим от ежедневната контролирана употреба на пристрастяващи вещества (алкохол) от страна на неуязвими индивиди, както и от способността на много наркозависими да стоят абстинентни от дори най-пристрастяващи вещества. Тази хипотеза се опира на данни от историята на използвалите хероин американски войници във Виетнам. Над 90% от тях са успели да спрат употребата (макар някои да са продължили с алкохол), след като се завърнали в родината си. Очевидно е, че извън специфичната травматична среда липсата на психична уязвимост към развиване на зависимост все пак преодолява физиологичния натиск да се продължи употребата.

Всеки наркотик в достатъчна доза създава специфично състояние на интоксикация, независимо от индивидуалната психопатология. Въпреки това, именно тя определя реакцията на човека към тези ефекти. Поради тази причина детоксификацията сама по себе си не лекува зависимостта – често ефектът от нея е съвсем минимален.

Нека обобщим: дори в случаи на изградена дългогодишна физическа зависимост към определен наркотик, тя е недостатъчна да създаде зависимо поведение в личност, която не е психологически предразположена към него.

Пристрастяване и други психични разстройства

Понякога поведенията, с които хората си вредят, могат да се обяснят с различни психични разстройства. Всъщност пристрастяването често се среща заедно с други психични разстройства – около половината от хората, търсещи лечение за пристрастяване, имат и друго значимо психично разстройство.

Някои характеристики на личността могат да се превърнат в основни фактори при всички пристрастяващи разстройства. Те могат да включват отричане на очевидни проблеми, проблеми с емоционалното регулиране и импулсивността, подозрителност, непостоянна самооценка.

Данните показват, че пациенти, диагностицирани с разстройства на настроението или тревожни разстройства, са два пъти по-склонни да развият и разстройство с употреба на психоактивни вещества. Хората със зависимост са склонни да не разглеждат тревожността като сигнал за важен процес във вътрешния им свят, който си заслужава да бъде разбран, а по-скоро се стремят да я блокират чрез употреба на психоактивни вещества.

Хора, които са преживели травма или наблюдавали такава при близък човек, са по-склонни да започнат употреба на наркотични вещества или алкохол. Травмата може да има толкова разрушително влияние върху психиката, че единственият работещ механизъм за облекчаване на психичната болка да се окаже употребата. Тя обаче води до увеличен толеранс, съпътстващи медицински проблеми и увеличен риск от преждевременна смърт.

Биологични фактори

Зависимостите често се проявяват в семейства, в които поколения роднини са развили проблеми от този спектър. Хора с близки, развили зависимост към алкохол или наркотици, се намират в увеличен риск. Предразположени са към употреба на наркотични вещества и по-трудно им се противопоставят. Сам по себе си генетичният фактор обаче не обяснява зависимостта, т.е. някои хора имат по-голям потенциал да развият зависимост, но дали това ще се случи зависи от редица социални и психологически фактори.

Американската психологическа асоциация отбелязва, че химическите и физическите промени в мозъка могат да поставят човека в повишен риск. Хората, които страдат от травма на мозъка, вероятно в резултат на автомобилна катастрофа, инсулт или друга злополука или заболяване, понякога трудно устояват на изкушението да употребяват наркотици или да пият обилно количество алкохол.

Социални фактори

Както вече споменахме, хората с роднини, които пият или злоупотребяват с наркотици, имат по-голям риск да станат зависими. По същия начин, хората, които са свидетели на честа употреба на наркотици или алкохол, също са изложени на повишен риск да станат жертви на пристрастяване. Децата от семейства, където възрастните злоупотребяват с подобни вещества, често растат с разбирането, че това поведение е нормално. Може дори да вярват, че трябва да пият или да приемат наркотици, за да се чувстват приети и като нормална част от домакинството или кръга от приятели. Тяхното психологическо отношение към злоупотребата с наркотици може да доведе до развитие на зависимост.

Изключително важно за успешното лечение на зависимостите е разбирането на сложното взаимодействие между тези психологически, социални и биологични фактори и тяхното съвместно третиране.