Зависимост към психоактивни вещества

Употреба и зависимост

 

Зависимостта е процес, които се развива постепенно и преминава през различни етапи: експериментиране, употреба, вредна употреба и зависимост – загуба на контрол върху употребата на вещества. Зависимостта към психо-активни вещества е хронично рецидивиращо заболяване, което означава, че по време на лечение и психо-социална рехабилитация не е изключено да се случи употреба или епизод на употреба - рецидив. От изключителна важност е как ще се приеме този рецидив, всъщност който  е част от процеса на излизане от зависимостта.

Експериментиране 

Първите опити са свързани с експериментиране с различни вещества и поведения, често за тях родителите нямат информация. Когато забележат някаква промяна в поведението на детето си, едно от нещата, което си казват е „Дали не е взимал наркотици”. В опитите си да обяснят промените в поведението на децата си родителите търсят консултация при специалисти. В този период много рядко самите експериментиращи търсят консултация, ако това се случи то е под натиск на родителите.

Употреба

Следващият етап е употребата, характерно за него е контролираната употреба. Загубата на контрола върху употребата води до драстични промени в поведението изразени в промяна на приоритетите, училището или работата не са на преден план.
В тези два етапа основните хора които търсят помощ са родителите, силно обезпокоени от поведението на децата си. Разбира се и самите употребяващи търсят помощ, но по рядко.

Вредна употреба

За вредната употреба са характерни  промени, които се изразяват в поведение, което е във вреда на самия човек и на околните. Дейностите от ежедневието на употребяващия започва все повече да са свързани с веществото и намирането му. Появяват се физически и социални проблеми.

Зависимост

Зависимостта е свързана с загуба на контрол върху употребата. Почти всички общоприети социални, лични и обществени дейности и ангажименти, са на заден план и не са определящи в ежедневното функциониране.

Зависимост и семейство

Зависимостта не е проблем само на този, който употребява наркотици. Зависимостта обхваща цялото семейство – родители, братя и сестри, роднини. Целият семеен живот и функциониране е съсредоточен върху зависимия  в опити да се помогне за решаване на проблема. Постепенно личните и семейни потребности остават на заден план, членовете на семейството намаляват социалните си контакти, поради чувство на срам и вина.  Все повече се страхуват и тревожат за живота на зависимия и все по-малко се грижат,  както  за себе си, така  и един за друг, развива се т. нар. съзависимост. В такъв труден момент няма място за взаимно обвинение, от особена важност е да положите усилие и да потърсите специализирана помощ дори, когато зависимият отрича проблема си и не желае да се лекува.

Диагностични указания

В международна класификация на болестите 10-та ревизия са дадени следните указания за диагностициране на зависимост към психо-активни вещества. Сигурна диагноза за зависимост може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били заедно на лице по някое време през последната година:

  • силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психо-активни вещества
  • затруднен контрол върху приема на психо-активното вещество по отношение началото, края или нивото на употреба
  • физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на веществото, което се проявява с: типичния за веществото абстинентен синдром; или употреба на същото (или сродно) вещество с цел облекчение или премахване на абстинентните симптоми
  • данни за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, които първично се е постигал с по-ниски дози (типичен пример за това се наблюдава при зависими от алкохол или опиати лица, които употребяват дневни дози, достатъчни да увредят или убият непривикнали лица)
  • прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси, поради употребата на психоактивното вещество; нужда от повече време за доставяне или употреба на веществото или за възстановяване от ефектите му
  • продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици, като чернодробното увреждане от прекомерното пиене, депресивни състояния следствие от тежката вредна употреба или свързани с употребата на веществото нарушения в когнитивното функциониране