В рамките на последните 10-20 години употребата на наркотични вещества значително се е повишила. Не са рядкост случаите на предозиране и съответно развитието на животозастрашаваща симптоматика, която води злоупотребилите до спешно отделение и токсикология.
Съществуват различни форми на прием – най-честите са перорално (през устата), венозно и трансназално (смъркане). По-рядко се използват подкожно или мускулно инжектиране, както и ректално (поставяне в началото на правото черво).
Съществуват различни класификации за систематизиране на видовете наркотични средства. Според начина на получаване те се разделят на природни – морфин, кодеин; полусинтетични – хероин, който се свързва и с тежки абстинентни синдроми след прекратяване на употребата. Третата група е тази на синтетичните, към която спадат метадонът и фентанилът.
Ефектите и съответно развиващите се симптоми при злоупотреба с наркотици зависи както от приетата доза, така и от начина на приложение и индивидуалната реактивност на всеки организъм. Палитрата от симптоми зависи от това върху кои клетъчни рецептори въздейства конкретното вещество. Самата интоксикация може да бъде разделена на два вида – остра и хронична, според продължителността на приема.
При остра интоксикация са налице изразено стесняване на зениците (т. нар. точковидни зеници), забавяне на чревната перисталтика, изпотяване, забавяне на дишането и същевременно ускоряване на пулса. Кръвното налягане обикновено спада и в някои случаи може да се стигне до синкоп. Този симптом се дължи на настъпващата периферна вазодилатация (разширяване лумена на кръвоносните съдове).
Често сетивните възприятия се засилват, при някои лица ефектът може да бъде появата на сънливост, забавени реакции и трудно възприемане на информацията, както и усещане за замайване. В други случаи е възможно появата на халюцинации, паника, еуфория, както и необоснован смях.
Налице са още зачервени конюнктиви, изразена сухота в устата, тремор на крайниците, както и ретенция (задържане) на урината, което се дължи на отслабване на моторната функция на пикочния мехур.
При хроничната интоксикация няма остро настъпващи симптоми. Най-често се наблюдават нарушение на съня, отслабване на тегло, често кожата става суха и бледа. В някои случаи отслабването може да бъде изразено до степен на кахексия – крайна степен на изтощение на организма. По-редки симптоми се нестабилната походка, затруднения при пазене на равновесие, както и загубата на либидо.
Често засегнатите лица имат нужда от усамотение и се изолират от останалите. Освен това са налице рязка промяна в настроението и загуба на интерес към предишни занимания и хобита до степен на потиснатост и депресия.
Основно значение при пациентите с остра интоксикация е подсигуряване на дишането. При свръхдоза с опиоиди като антидот се прилага налоксон. Прилага се в доза 0,4 мг венозно или мускулно. При необходимост се прави интубация, за да се осигури проходимост на дихателните пътища.
