„Най-важни за човешкото същество са заниманията с изкуство и със спорт – казва антропологът и социолог Деян Петров – а точно тези предмети са пренебрегвани в учебната програма. И за изкуството, и за спорта се иска някакъв вид душевна чистота, иска се да имаш доверие на лидера и подкрепата на тези около теб, отбора, екипа. Хората стават зависими от психоактивни вещества, когато нямат усещане за свързаност“.

Деян Петров с музикалния си псевдоним Dizzy и колегата му музикант Петър Йорданов-Buny представиха в Разград своя изключително качествен музикален продукт, наричан „барабанен кръг (drum circle)“, „хандпан кръг“, „работилница по ритъм“. Тук творческата работилница премина под надслов „Зависими от ритъма“, тъй като музикантите пристигнаха по покана на Общинския съвет по наркотични вещества към Община Разград. Училищният психолог Таня Кидакова препоръча приоритетно да се включат новоприетите паралелки 5-ти и 8-ми клас на Математическата гимназия, тъй като работилниците по ритъм водят до сплотяване на групата и приемане на различията. Самите музиканти Buny и Dizzy коментираха, че големите корпорации организират работилници по ритъм като тийм-билдинг за служителите си. Математическата гимназия, от своя страна, вдъхновява децата да творят в група, да планират и осъществяват свои проекти, да се занимават със спорт и изкуство, за да имат източници на радост, различни от самотното взиране в телефона.

Източник: вестник Екип 7

Другата тайна съставка на щастието – да си удовлетворен от постигнатото – се случи на 8-ми декември, когато самите ученици от ППМГ изнесоха концерт в обновения физкултурен салон. Изключително сериозни, без да изпускат от поглед музикантите (ето че тийнейджърите могат да се доверяват на авторитети, когато се случва нещо интересно), те изнесоха едночасова програма, посветена на годишните времена. Композиторът Антонио Вивалди би могъл да научи това-онова от този концерт. С помощта на перкусиите бе пресъздаден вятър, капки дъжд, гръмотевици, лятна буря, есенна носталгия и коледно предчувствие за щастие и свързаност. Страхотно е, когато в Разград се случват хубави неща и когато училището и общинските структури мислят модерно! А ето го и оптимистичният финал – докато децата музицираха, ръцете им бяха заети, та никой не си ползваше телефона. Дори и публиката, насядала свойски по пода, държеше по някой друг телефон само за да заснеме невижданото събитие.