В съвременния дигитален свят частни организации знаят твърде много за ежедневието и предпочитанията на всеки един от нас. Смарт телевизори и телефони “слушат” и ‘докладват”, дори и интимни подробности от нашия живот.
Всеки от нас трябва да се замисли за вида данни, които споделя с цифрово свързаните продукти в живота ни – от запис на изразходените дневни калории до снимките ни в социалните медии и онлайн историята на покупките ни.
А организациите са длъжни да осигурят постоянно качество и ефективни нива на защита на потребителите като предоставят точна информация затова как събират, използват и продават личните данни.
Възможно ли е да имаме нулева неприкосновеност на личния живот толкова, колкото ни се иска?
Интересуват ли се хората наистина от онлайн поверителността?
Проучванията показват, че всъщност това е така: повече от половината (52%) от интернет потребителите по света са по-загрижени за поверителността им в интернет, отколкото преди една година. Всеки десети е направил поне няколко онлайн покупки (12%), 10% закриват профилите си в социалните мрежи, а 7% използват интернет по-рядко, в сравнение с преди година.
Потребителите са все по-загрижени за услугите и продуктите, които смятат, че нарушават личния им живот. Изграждането на добри практики в областта на неприкосновеността на личния живот трябва да са заложени още в началото на процеса на проектиране на онлайн присъствието на организациите. Това е от съществено значение за установяване на информирани и надеждни отношения между потребителите и компаниите.
Като пример ще посочим уебсайтът на голям производител на детски играчки, който свързва децата онлайн чрез игри – няма „бисквитки“ за трети страни или връзки към профили в социалните медии и съветва потребителите да използват псевдоними.
Потребителите трябва да имат контрол върху личните си данни.
През 2018 година Норвежкият съвет на потребителите публикува проучване за това как компаниите използват стандартни настройки, както и умишлено объркващо оформление, нечетливи политики за поверителност и невярно представяне на ползите за потребителите, за да ги подтикнат към обмен на данни.
В допълнение към горните техники, Норвежкият съвет за потребителите също намира доказателства за компании, които премълчават факта, че потребителите имат много малко действителни възможности за избор или че пълното споделяне на данни е налично само чрез използването на определена услуга. В много случаи потребителите се задължават да приемат политиките за поверителност или в противен случай са длъжни да напуснат съответната платформа.
Хората трябва да могат да избират как се използват данните за тях и създадени от тях. Те следва да бъдат осведомени за последиците от това как техните данни могат да бъдат използвани в дигиталната икономика и да бъдат дадени прости и ефективни начини за упражняване на контрол или намаляване на рисковете.
Най-добрата практика е автоматично изтриване на данните на всеки посетител в рамките на 24 часа след достъпа му до даден уебсайт, лесна за четене политика за поверителност и система, проектирана така, че компанията да не знае нищо за това кой я използва.
Процесите за поверителност се основават на реално поведение
Дори и услуги, проектирани с най-добри намерения, може да не успеят да предоставят на потребителите смислен контрол, ако не са разработени с оглед на реалния свят. Неясни общи условия или договор, написан на сложен и нечетлив език, означава, че потребителят трябва да направи сериозни усилия, за да разбере това, което е написано и да направи своя информиран избор.
Хората все повече осъзнават какви данни се събират за тях, какво се прави с тези данни и кой получава реалната стойност. Твърде възможно е да обърнат гръб на продукти и услуги, които не отчитат нуждите им за поверителност. Компаниите трябва да обърнат сериозно внимание на желанията и нуждите на потребителите си.
Докато това се случи, вижте някои практически съвети за това как да се защитите интернет пространството.
Проучвайте за потенциални проблеми със сигурността и неприкосновеността на личните данни, преди да поръчате нещо онлайн, особено, ако е смарт устройство. Потърсете устройството онлайн и проверете има ли ревюта или статии, които да сигнализират за някакви проблеми със сигурността или поверителността. Проверете дали можете да направите устройството по-сигурно като промените паролата и коригирате настройките за поверителност. Уверете се, че устройството получава редовни актуализации на софтуера, за да могат да бъдат поправени всички уязвимости в сигурността.
Създавайте сигурни и уникални пароли за всяко приложение, платформа или устройство. Имайте предвид, че автоматично генерираните пароли могат лесно да бъдат идентифицирани и да предоставят на киберпрестъпниците лесен достъп. Задавайте силни, уникални пароли за всяко устройство, услуга и домашен рутер. Колкото по-дълга е паролата, толкова по-добре. Комбинирайте главни и малки букви, цифри и специални знаци, за да увеличите ефективността им.
Настройте устройствата си за максимална сигурност и поверителност. Много продукти и онлайн услуги фабрично са с минимална защита и събират значителни количества важна информация за вас – затова променете настройките си за по-голяма сигурност и поверителност. Също така планирайте да рестартирате устройствата си редовно. Ако атакуващите имат достъп до вашето устройство, зловредният код често се съхранява в паметта, а нулирането ще го изчисти. Ако узнаете за инцидент, който може да повлияе на устройството ви, посетете уебсайта на производителя или се свържете с търговеца на дребно, от където сте го закупили, за информация относно това какво следва да направите.
Ъпдейтвайте софтуерите на устройствата си регулярно. Ако устройствата или приложенията, които ползвате, имат функция за автоматично актуализиране, включете я. Научете как да проверявате за софтуерни актуализации за всяко устройство и да го правите поне веднъж месечно. Повечето компании пускат актуализации, когато открият уязвимости в сигурността.
Изключете функции, които не са ви необходими и устройства, които не използвате. Много функции на смарт устройствата ви могат да продължат да ви наблюдават, дори когато не очаквате или не се нуждаете от тях. За да избегнете това, деактивирайте камерите, микрофоните или приложенията за проследяване на местоположението, когато не ги използвате активно. Ако не използвате дадено устройство, изключете го.
Смарт продуктите могат да подобряват живота ни, но това крие и рискове.
Повечето от нас купуват “умни” устройства за дома си, които свързват с интернет. Това могат да бъдат лични интелигентни асистенти, фитнес тракери, играчки и системи за домашна сигурност.
Тези устройства могат да помогнат за организирането на семейния живот, да дадат нови прозрения в нашето здраве и благополучие и да ни позволят да наблюдаваме нещата в дома си от разстояние. Въпреки това много от съвременните интелигентни продукти се пускат на пазара с малко внимание към основните защити за сигурност и поверителност. Това означава, че някой хакер с минимални умения може да ви шпионира, да открадне вашата лична информация или дори да общува директно с хората във вашия дом. Тези продукти могат да действат и като портал към други интелигентни устройства и приложения във вашия дом.
Колко безопасни са устройствата, свързани в мрежа?
Можете ли да разберете дали вашият нов свързан с Интернет високоговорител, топломер или бебефон са безопасни или сигурни? Може би подозирате, че домашната охранителна камера продължава да записва дейности, дори когато е изключена. Може да забележите внезапно увеличаване на телефонни обаждания от измамници. Това трябва да ви накара да мислите, че някой от свързаните ви продукти изпуска данни.
За несвързаните стоки е лесно да се каже дали са счупени или опасни. Тях може да върнете на търговеца на дребно, чиято отговорност е да предложи възстановяване или замяна. Но за свързано устройство, при което проблемът с безопасността може да се дължи на нещо от софтуерен дефект или хардуерен дефект, или проблем с мрежовата връзка, е трудно да се определи къде да се обърнете за помощ.
В една система от свързани устройства може да има компоненти от различни производители, търговци на дребно или софтуерни разработчици. Така процесът по установяване на отговорността при възникнали дефекти и проблеми е много труден спрямо традиционните закони и разпоредби. Освен това много от участниците по веригата проектиране-производство-доставка може да нямат опит в обезпечаването на сигурност и защита на данните за мрежови устройства.
В много юрисдикции по света съществуващото законодателство и стандарти за безопасност на продуктите обхващат безопасността на отделните устройства. Но понякога тези правила може и да не са подходящи за правилна защита на потребителите от рисковете за сигурността на свързаните в система уреди. За да се осигури безопасността на системата като цяло, трябва да се приемат допълнителни разпоредби и стандарти. Освен това в една по-широка система от устройства допълнителен риск носи и ниското качество на връзката и сигурността, в случаите, когато много компоненти и устройства споделят еднакви честотни ленти.
Установяването на единна рамка за употреба на свързани устройства ще гарантира на потребителите възможността да пазаруват различни приложения или услуги, да използват независима услуга за поправка или да се свързват с други предпочитани приложения или потоци от данни.
Често потребителите имат ограничени права върху данните, които сами създават – било то при трансфера им или при използването на закупеното от тях устройство/услуга по начина, по който те желаят. Например, често е трудно или невъзможно да се прехвърлят данни или съдържание между различни доставчици. Ето защо гарантирането на преносимостта на данните също е от ключово значение не само, за да се даде на хората контрол върху техните собствени данни, но и да се насърчи конкуренцията между различните услуги.
Не на последно място по важност е жизненият цикъл на устройствата. Дигиталната индустрия се развива с безмилостни темпове. Основните технологии в устройствата се обновяват непрекъснато с по-бързи процесори, по-добри камери, по-добри батерии и т.н. Липсата на актуализации и прекъсването на техническата поддръжка могат да направят напълно функционалните продукти бързо остарели.
Това означава, че експлоатационният живот на повечето електрически уреди става по-кратък. Това има отражение върху използването на ресурсите, тъй като само част от електронните отпадъци се рециклират. Те често са силно токсични, изпускайки тежки метали и опасни химикали в почвата около площадките за отпадъци. В допълнение, потребителите са все по-недоволни от краткия живот на уредите си.
Заключение
Интернет приложенията и свързаните в мрежа устройства могат да донесат социални и икономически ползи за хората по целия свят, включително: по-качествени услуги; по-лесна обратна връзка; поддръжка от разстояние; по-голямо удобство; подкрепа за вземане на решения; по-добро разпределение на ресурсите; дистанционно управление на услугите и лесно достъпни данни за потребителското поведение. Има обаче някои сериозни причини за безпокойство: неприкосновеност на личния живот и сигурност; липса на прозрачност; липса на комплексна отговорност; блокиране на продукти и системи; увеличаване на хибридните продукти, които подкопават нормите за собственост; загуба на контрол и риск от това да се окажете с излишни устройство или услуга, ако поддръжката ми бъде спряна.
Потенциалните ползи ще бъдат постигнати само, ако услугите и продуктите бъдат проектирани сигурни и безопасни, а личния живот неприкосновен.