Опасности: Игрите с насилие

Идеята, че видеоигрите с насилие водят до агресивно поведение в реалния живот на децата и тийнейджърите, не е никак нова.

Това твърдение се приема едва ли не за доказано, въпреки че различни изследвания през последните 20 години показват, че няма връзка между тези игри и поведението на младите интернет потребители в реалния живот. Дори обратното - изливането на натрупан стрес и напрежение с помощта на подобни игри намалява вероятността детето да прибегне до насилие в реалния живот.

 

Американският Pew Research Center, който от десетилетия провежда редовни изследвания за различните аспекти на ползването на интернет, сравни статистиките за младежка престъпност в САЩ преди и след широкото разпространение на компютърните игри. Така се установи, че има 40-процентен спад в насилието между млади хора след появата на така популярните видеоигри. Тези резултати сочат, че опитите да се намери ефект от игрите с насилие върху агресията на младите хора в реалния живот, най-вече от страна на медиите, всъщност прехвърля „от болната глава на здравата“.

В действителност две други явления в интернет играят много по-голяма роля в нарастването на агресивността при младите поколения - онлайн тормозът между връстници и широкото разпространение на речта на омразата. Около 20% от децата и младите хора са били подлагани на на различни форми на нападки, обиди, унижения или заплахи в интернет, а 100% от тях са ставали свидетели на подобно поведение. В комбинация с разклатените морални норми в обществото и изобилието от насилие в телевизиите и другите медии, у младите хора се създава усещането, че агресията и насилието са нормална част от живота.

Притесненията на някои родители, че видеоигрите с насилие могат да имат негативен ефект въху детето им, все пак имат някои основания. Както и при прекалената употреба на интернет, тези игри могат да са симптом за емоционален или психологически проблем при детето/тийнейджъра и опит за изливане на натрупаната агресия през игра. Видеоигрите с насилие не оказват влияние върху поведението при преобладаващата част от децата, но могат да се окажат вредни за онези, които имат вече съществуващ проблем в истинския свят. За децата извън тази рискова група игрите задоволяват голяма част от техните нужди - чрез тях те опитват нещо ново, намират нови приятели или се вписват сред останалите си съученици, които играят тези игри, дори е възможно да се разтоварват, играейки след дълъг ден в училище. Те помагат на младите момчета и момичета да контролират емоциите си, да развиват реакциите си в различни ситуации, да създават среда за нови приятелства, да развиват лидерските си умения и способности за работа в екип, да мислят творчески и да са любознателни. Насилието в игрите привлича децата, но това е част от нормалното им развитие. По този начин те експериментират с усещането за страх и други отрицателни емоции в безопасна среда.